Изготвил:
Росица Стойчева 10е ГПЗЕ

 Иларион Драгостинов

(роден 1852 - починал на 10.05.1876)

Иларион Драгостинов е роден към 1852г. в село Арбанаси, Търновско. Той е второто дете на заможния търговец Иван Димитров Драгостинов, българин от Елена женен за дъщерята на видния търговец Панайот Анастасоглу. По това време гръцкото влияние там било значително и от дете Иларион изучил и говорил гръцки език в дома си. Той започнал образованието си в гръцкото първоначално училище, тъй като българско училище било отворено едва през 1870 г. Тих, кротък и прилежен, той от малък проявил любознателност и голяма наклонност към учението. През 1968 г. Иларион завършил успешно петокласното Главно мъжко училище в Търново, в което изучил добре френски и турски език, а по-късно усвоил още и румънски, немски и италиански.
В Търново Иларион учил и се сближил с младежи като Ф. Симидов и др., в средата на които той изживява първите патриотични чувства. Тогава той става свидетел на неуспелия бунт на хаджи Ставри през 1862г. и на жестоката разправа на турците с въстаниците. У него се пробужда омраза към поробителя - тиранин, укрепва голямата му обич към родината, към свободата. 1868 Иларион отишъл в Русе и се сближил с дейците на читалище "Зора", огнище на просвета и революционна пропаганда.
Погълнат от просветните идеи Иларион Драгостинов като секретар на читалището развивал широка дейност. Ръководел агитацията и успешно завършил срещу гърцизма в града. Само в една нощ определената за гръцка църква сграда била срината от смелите младежи.
В Русе Иларион Драгостинов успял да открие самостоятелна комисионерска къща, която поддържала търговски връзки с Цариград, Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Гюргево и с градове от българските земи. Той се утвърдил като уважаван и образован търговец.
Устремът за свобода разпалва неговия патриотизъм и той постепенно се отдава всецяло на революционното дело. И когато през 1871г. в Русе бил основан революционен комитет, на първото заседание между учредителите Н. Обретенов, Т. Кърджиев, Р. Иванов, Г. Икономов бил и Иларион Драгостинов. Великото дело наложило на Иларион да напусне своята кантора и да постъпи като търговски агент, а след това като телеграфист при железопътната станция в Русе. Така той по-лесно е можел да служи на революционното дело. Неведнъж е подпомагал да преминат тайно Дунав съмишленици, преследвани от турската власт. Сам той преминал Дунав и под прикритието на служебните си задължения извършил организационна работа. Драгостинов следял всяко разпореждане на турската власт по телеграфа и уведомявал за всичко комитета. През пролетта на 1872г. Русенският революционен комитет го изпраща като свой представител в Букурещ на общото събрание на Българския революционен централен комитет.
Две години по-късно комитетът изпраща Иларион Драгостинов в Шумен със задачата да възстанови Шуменския революционен комитет, замрял след бягството на Панайот Волов. Въпреки убедителните си слова, обаче, Иларион не успява да склони шуменските дейци и се налага да се върне в Русе. Предателство го принуждава да забегне веднага във Влашко. Малките опити за въстание пламнали през септември 1875г. в Стара Загора, в с. Черна гора, са били недостатъчни да увлекат народните маси за общо въстание. На заседанията през ноември - декември 1875г. на Гюргевския революционен комитет се вземат съдбоносни решения. Между членовете му бил и Иларион Драгостинов, който израснал като един първите ръководители на движението. На него е поверен Втория революционен окръг с център Сливен - град с хайдушка, борческа традиция и с революционен комитет, основан още от Левски.
По различно време и пътища апостолите преминали в България. започнала повсеместна тайна подготвителна революционна дейност всред народа, пламнали първите искри за борба. "Сбогом, братя - пише Ил. Драгостинов от Гюргево до приятелите си - а най-вече не забравяйте, че днес е най-сгодната минута за нас да възкръснем. Гответе се, гответе се…" С воля за борба и със съзнание за дълг, който му предстои, той преминава в България. На 21 март Ил. Драгостинов е в Свищов. Простил се с близките си в село Арбанаси и с верен на делото водач, през Елена прехвърлил Балкана на юг. В село Кортен той сложил основите на революционен комитет. По същия път преминал и Г. Обретенов.
С възторг и енергия Ил. Драгостинов и помощникът му се заели с подготовката на въстанието и преди всичко да възобновят разстроения след неуспешното въстание през 1975 година Сливенски комитет, да укрепят организацията, като привлекат старите съмишленици и подготвят нови, верни на делото хора. На тайно събрание той разкрил плана на Централния комитет. Ил. Драгостинов отива в Ямбол и се среща с Г. Дражев. Обикаля с Г. Обретенов села и призовава народа към бунт.
"Днес е най-сгодния случай да въстанем", написал Ил. Драгостинов в прокламацията си от 4 април 1876г., "Дерзайте да се съберем под левското кръстно знаме и да докажем на тиранина-турчин, че знаем за мрем за свободата на отечеството си…"
Той правел опити да се свърже с апостолите от другите окръзи, за да съгласуват бъдещите си действия. В разгара на приготовленията идва вестта за избухване на въстанието в ІV Панагюрски окръг. В навечерието на въстанието били извършени арести от турската власт. Само най-смелите последвали Драгостинов и Обретенов. На 3 май през нощта малката чета излязла от града и поела пътя към Балкана.
На 10 май при сражение около прохода вратник с потерята на Осман бюлюкбаши Иларион Драгостинов загива.

Използвана литература:
Стоянова Р., История на родината, С. 1995, стр. 351-354